Носталгично ... по себе си

Прелистваш пак измачканата ми душа. Не я ли знаеш вече наизуст!? Изучил си до болка и цвета, и парещо-тръпчивия и вкус. Събуждала е в тебе водопади. Приличала е на пустинна роза. Била е вещица. На клада. Сега се е превърнала във проза. А беше извор. Пееха я птиците. Рисуваше я Залезът привечер. Видях я за последно в колесницата, отлитаща от себе си. Далече.

More Posts from Rado1974 and Others

rado1974

2 years ago

2K notes View Post

rado1974

1 year ago

Especially if the breasts are full too ! 🥰💗🥰

171 notes View Post

rado1974

5 years ago

467 notes View Post

rado1974

2 months ago

31 notes View Post

rado1974

6 years ago

115 notes View Post

rado1974

1 year ago

808 notes View Post

rado1974

6 years ago

“Среднощен дъжд…”- Caribiana

29/07/2015

Среднощен дъжд и топъл шоколад. Сънят е някаква подробност… Отдавна съм отвикнала да спя. Откакто притежавам всички облаци. Откакто свикнах да не ме боли от думи и за хора без значение. Откакто мога да броя до три, преди да стана на стихотворение. Откакто си отглеждам пълнолуния във ъгъла на тесния прозорец. От както Тишината ме целува по-нежно от най-нежния любовник. Откакто се открихме с Любовта и се разбрахме да се разминаваме. Тогава се научих да не спя. Сега се уча само на забравяне.

113 notes View Post

rado1974

6 months ago