“Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа.

“Казвам се Октомври. И съм тъжна. Есенна съм някак. По душа. Правя облаците страшно многодъждни. После сядам на небето и мълча. Късам жълтите листа с ръце от вятър. (Просто нямам маргаритки. А пък днес много ми се иска да узная Той обича ли ме… Или не.) Тук – таме закачам малко слънце. Вместо пръстен или обеци. Хладно ми е, сякаш, на разсъмване. И покривам раменете си с мъгли. Казвам се Октомври. И съм тъжна. Влюбена до лудост във Април. Няма как сезонно да се свържем… Извинете ме… Ще завали.”

— Caribiana (via bulgarianwonderland)

More Posts from Rado1974 and Others

rado1974

1 year ago

103 notes View Post

rado1974

1 year ago

617 notes View Post

rado1974

4 years ago

154 notes View Post

rado1974

4 years ago

12K notes View Post

rado1974

2 years ago

237K notes View Post

rado1974

5 years ago

467 notes View Post

rado1974

5 years ago

1K notes View Post

rado1974

6 years ago

“Среднощен дъжд…”- Caribiana

29/07/2015

Среднощен дъжд и топъл шоколад. Сънят е някаква подробност… Отдавна съм отвикнала да спя. Откакто притежавам всички облаци. Откакто свикнах да не ме боли от думи и за хора без значение. Откакто мога да броя до три, преди да стана на стихотворение. Откакто си отглеждам пълнолуния във ъгъла на тесния прозорец. От както Тишината ме целува по-нежно от най-нежния любовник. Откакто се открихме с Любовта и се разбрахме да се разминаваме. Тогава се научих да не спя. Сега се уча само на забравяне.

113 notes View Post

rado1974

7 months ago